Цветето коледна звезда също има мистична история
Цветето коледна звезда или понсетия (Euphorbia pulcherrima) от дълго време е всемогъщ знак на празничния сезон в Съединени американски щати и Европа.
Но в този момент, близо 200 години откакто растението с ярките пурпурни листа е въведено в Съединени американски щати, вниманието още веднъж се насочва към произхода на понсетията и към превратната и мрачна история на нейния адаш, оповестява АП.
Името идва от ботаника-любител и общественик Джоуел Робъртс Понсет, който попада на растението през 1828 година по време на работата си като първи дипломат на Съединени американски щати в новосъздаденото без значение Мексико.
Понсет, който се интересува от ботаника и от евентуални търговски култури, изпраща филизи от цветето в дома си в Южна Каролина и на ботаник във Филаделфия, който в символ на признателност кръщава растението с неговото име.
В центъра на Грийнвил, Южна Каролина, в чест на Понсет има издигната бронзова скулптура в натурален растеж.
Въпреки това той е изпъден от Мексико единствено една година след откритието си, защото си печели известност на политически интригант, който основава мрежа от секрети масонски ложи и схеми за ограничение на английското въздействие.
Тъй като от ден на ден хора научават за тъмната история на нейния адаш, името „ понсетия “ става все по-малко привлекателно в Съединени американски щати, съобщи Българска телеграфна агенция.
Публикуваните сведения разкриват Понсет като деструктивен бранител на бизнес ползите в чужбина, робовладелец на оризова ферма в Съединени американски щати и боен министър, който оказва помощ да се управлява насилственото изселване на коренните поданици на Америка, в това число преместването на чероки на запад в Оклахома, известно като „ Пътеката на сълзите “.
В новата си биография, озаглавена „ Цветя, оръжия и пари “, историчката Линдзи Шакенбах Регеле разказва космополитния Понсет като политически и стопански прагматик, който заговорничи с чилийски водач за самостоятелност и се сговаря с английски банкери в Мексико. Въпреки че е бил робовладелец, той се опълчва на отделянето и не доживява Гражданската война.
Шакенбах Регеле дава строга оценка на отношението на Понсет към коренното индианско население на Америка.
„ Тъй като Понсет е членувал в училищен сдружения, допринасял е за сбирките на ботаниците и е купувал творби на изкуството от Европа, той е можел по-лесно да оправдае прогонването на коренните поданици от домовете им, написа тя.
Култивирането на растението датира от времето на империята на ацтеките в Мексико преди 500 години.
Сред общностите, говорещи науатъл в Мексико, растението е известно като „ куетлашошийт “, което значи „ цвете, което увяхва “. Това е уместно изложение на тънките червени листа на дивите разновидности на растението, които порастват на височина над 3 метра.
Празничните пазари в Латинска Америка в края на годината преливат от саксийното растение, известно на испански като „ flor de Nochebuena “ или „ цветето на Бъдни вечер “, което е преплетено с празненствата в нощта преди Коледа. Името „ Nochebuena “ произлиза от ранните францискански монаси, пристигнали от Испания през XVI век. Някога испанците са го наричали „ червен парцал “.
Допълнителните прозвища на цветето са многочислени: „ Santa Catarina “ – „ Света Катарина “ в Мексико, „ estrella federal “ или „ федерална звезда “ в Аржентина и „ penacho de Incan “ или „ бижу за глава на инките “ в Перу.
Латинското име Euphorbia pulcherrima, обещано през XIX в., значи „ най-красивата млечка “.
Според Елена Джаксън Албаран, професор по мексиканска история и световни и междукултурни проучвания в Университета Маями в Оксфорд, Охайо, наименованието „ куетлашошийт “ печели някои запалянковци измежду мексиканските младежи, в това число и измежду диаспората в Съединени американски щати.
„ Наблюдавам наклонност хората намерено да споделят: „ Не наричайте това цвете нито понсетия, нито ночебуена. То е куетлашошийт “, споделя Джаксън Албаран. „ Има обаче огромна кохорта от хора, които ще кажат: „ На кого ли му пука? “
Според Лаура Трехо, мексикански биолог, която управлява изследвания върху генетичната история на американската понсетия, множеството елементарни хора в Мексико в никакъв случай не споделят „ понсетия “ и не загатват за Джоуел Понсет.
„ Имам възприятието, че единствено историците, дипломатите и, добре, политиците знаят историята на Понсет “, споделя Трехо.
През последните години мексикански биолози наблюдаваха генетичния материал на американските понсетии до див вид в тихоокеанския крайбрежен щат Гереро, потвърждавайки легендата за откритието на Понсет там. Учените също по този начин изследват богатото, неизползвано многообразие от други диви разновидности, като напъните им могат да оказват помощ за предотвратяване от бракониерство на растения и кражба на генетична информация.
Цветето към момента пораства диво по тихоокеанското крайбрежие на Мексико и в някои елементи на Централна Америка до Коста Рика.
Трехо разясни, че на някои неофициални пазари навън към момента се продава „ безоблачен куетлашошийт “, който наподобява на дивите сортове, наред със актуалните патентовани сортове.
По време на своите изследвания на терен Трехо открива семейства, които пазят антични обичаи, свързани с цветето.
„ Ясно ни е, че още от предиспанската ера това е било церемониално растение, жертвоприношение, тъй като към момента в нашата просвета, навътре в страната, е да се отрязват цветовете и да се носят на олтарите “, споделя тя на испански език. „ И това се свързва най-вече с богините майки: Коатликуе, Тонанцин, а в този момент и с Дева Мария “.
Независимо от смутната му история, наследството на Понсет като откривател и колекционер продължава да е огромно: Около 1800 грижливо поддържани понсетии се доставят през ноември и декември от оранжериите в Мериленд до дълъг лист от музеи във Вашингтон, окръг Колумбия, свързани със Смитсоновия институт.
Тази година един вид - „ розово-шампанско “, украсява Националната портретна изложба.
Името на Понсет може да остане живо и поради връзката му с други области на американската просвета. Той се застъпва за основаването на народен музей на науката и частично с помощта на неговите старания положението, завещано от английския академик Джеймс Смитсън (1765-1829), е употребявано за основаването на Смитсоновия институт.
Но в този момент, близо 200 години откакто растението с ярките пурпурни листа е въведено в Съединени американски щати, вниманието още веднъж се насочва към произхода на понсетията и към превратната и мрачна история на нейния адаш, оповестява АП.
Името идва от ботаника-любител и общественик Джоуел Робъртс Понсет, който попада на растението през 1828 година по време на работата си като първи дипломат на Съединени американски щати в новосъздаденото без значение Мексико.
Понсет, който се интересува от ботаника и от евентуални търговски култури, изпраща филизи от цветето в дома си в Южна Каролина и на ботаник във Филаделфия, който в символ на признателност кръщава растението с неговото име.
В центъра на Грийнвил, Южна Каролина, в чест на Понсет има издигната бронзова скулптура в натурален растеж.
Въпреки това той е изпъден от Мексико единствено една година след откритието си, защото си печели известност на политически интригант, който основава мрежа от секрети масонски ложи и схеми за ограничение на английското въздействие.
Тъй като от ден на ден хора научават за тъмната история на нейния адаш, името „ понсетия “ става все по-малко привлекателно в Съединени американски щати, съобщи Българска телеграфна агенция.
Публикуваните сведения разкриват Понсет като деструктивен бранител на бизнес ползите в чужбина, робовладелец на оризова ферма в Съединени американски щати и боен министър, който оказва помощ да се управлява насилственото изселване на коренните поданици на Америка, в това число преместването на чероки на запад в Оклахома, известно като „ Пътеката на сълзите “.
В новата си биография, озаглавена „ Цветя, оръжия и пари “, историчката Линдзи Шакенбах Регеле разказва космополитния Понсет като политически и стопански прагматик, който заговорничи с чилийски водач за самостоятелност и се сговаря с английски банкери в Мексико. Въпреки че е бил робовладелец, той се опълчва на отделянето и не доживява Гражданската война.
Шакенбах Регеле дава строга оценка на отношението на Понсет към коренното индианско население на Америка.
„ Тъй като Понсет е членувал в училищен сдружения, допринасял е за сбирките на ботаниците и е купувал творби на изкуството от Европа, той е можел по-лесно да оправдае прогонването на коренните поданици от домовете им, написа тя.
Култивирането на растението датира от времето на империята на ацтеките в Мексико преди 500 години.
Сред общностите, говорещи науатъл в Мексико, растението е известно като „ куетлашошийт “, което значи „ цвете, което увяхва “. Това е уместно изложение на тънките червени листа на дивите разновидности на растението, които порастват на височина над 3 метра.
Празничните пазари в Латинска Америка в края на годината преливат от саксийното растение, известно на испански като „ flor de Nochebuena “ или „ цветето на Бъдни вечер “, което е преплетено с празненствата в нощта преди Коледа. Името „ Nochebuena “ произлиза от ранните францискански монаси, пристигнали от Испания през XVI век. Някога испанците са го наричали „ червен парцал “.
Допълнителните прозвища на цветето са многочислени: „ Santa Catarina “ – „ Света Катарина “ в Мексико, „ estrella federal “ или „ федерална звезда “ в Аржентина и „ penacho de Incan “ или „ бижу за глава на инките “ в Перу.
Латинското име Euphorbia pulcherrima, обещано през XIX в., значи „ най-красивата млечка “.
Според Елена Джаксън Албаран, професор по мексиканска история и световни и междукултурни проучвания в Университета Маями в Оксфорд, Охайо, наименованието „ куетлашошийт “ печели някои запалянковци измежду мексиканските младежи, в това число и измежду диаспората в Съединени американски щати.
„ Наблюдавам наклонност хората намерено да споделят: „ Не наричайте това цвете нито понсетия, нито ночебуена. То е куетлашошийт “, споделя Джаксън Албаран. „ Има обаче огромна кохорта от хора, които ще кажат: „ На кого ли му пука? “
Според Лаура Трехо, мексикански биолог, която управлява изследвания върху генетичната история на американската понсетия, множеството елементарни хора в Мексико в никакъв случай не споделят „ понсетия “ и не загатват за Джоуел Понсет.
„ Имам възприятието, че единствено историците, дипломатите и, добре, политиците знаят историята на Понсет “, споделя Трехо.
През последните години мексикански биолози наблюдаваха генетичния материал на американските понсетии до див вид в тихоокеанския крайбрежен щат Гереро, потвърждавайки легендата за откритието на Понсет там. Учените също по този начин изследват богатото, неизползвано многообразие от други диви разновидности, като напъните им могат да оказват помощ за предотвратяване от бракониерство на растения и кражба на генетична информация.
Цветето към момента пораства диво по тихоокеанското крайбрежие на Мексико и в някои елементи на Централна Америка до Коста Рика.
Трехо разясни, че на някои неофициални пазари навън към момента се продава „ безоблачен куетлашошийт “, който наподобява на дивите сортове, наред със актуалните патентовани сортове.
По време на своите изследвания на терен Трехо открива семейства, които пазят антични обичаи, свързани с цветето.
„ Ясно ни е, че още от предиспанската ера това е било церемониално растение, жертвоприношение, тъй като към момента в нашата просвета, навътре в страната, е да се отрязват цветовете и да се носят на олтарите “, споделя тя на испански език. „ И това се свързва най-вече с богините майки: Коатликуе, Тонанцин, а в този момент и с Дева Мария “.
Независимо от смутната му история, наследството на Понсет като откривател и колекционер продължава да е огромно: Около 1800 грижливо поддържани понсетии се доставят през ноември и декември от оранжериите в Мериленд до дълъг лист от музеи във Вашингтон, окръг Колумбия, свързани със Смитсоновия институт.
Тази година един вид - „ розово-шампанско “, украсява Националната портретна изложба.
Името на Понсет може да остане живо и поради връзката му с други области на американската просвета. Той се застъпва за основаването на народен музей на науката и частично с помощта на неговите старания положението, завещано от английския академик Джеймс Смитсън (1765-1829), е употребявано за основаването на Смитсоновия институт.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ